Китка от мъдрост
К И Т К А О Т М Ъ Д Р О С Т
Аз те гледах... И в мене заплака
красивото тъжно момиче.
Ясно разчете то знака
на времето грубо закичен.
Не скривай лицето в къдриците
и бръчките с грим не покривай!
Зад тях е копнежът по птиците –
волния полет не спирай!
Как бързат годините, лудите
и маските дръзко чертаят.
Мислех, че туй е за другите,
но ето – отлитнал е раят.
Не поглеждай от пиедестала
на своята младост прекрасна.
Таз зрялост не съм я желала,
но на времето все сме подвластни.
Сбогом, мое прекрасно видение
на крехко и нежно момиче.
Щастлива бях в твоите селения.
Нека китка от мъдрост ме кичи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
