21.07.2013 г., 22:31 ч.

Клада между кашпите 

  Поезия » Любовна
711 0 13

----

 

"Нека зад гърба ни да говорят –
целуни ме силно пред очите им!"
             Маргарита Петкова



За проклятие или молитва —
често вплитаме длани и пръсти.
Под балкона с кашпите си китни
тихомълком хазайка се кръсти.

И кръжат ми очите из стаята
като птици във клетка без изход.
Вместо праведно да се покаем,
с теб се давим във страсти неистови.

Като в клада — гръбнака ми крехък
приковаваш с гърди към стената.
Колко гвоздейни думи изрекохме?
Който може — то, моля! — да смята...

По следите ни клюки квартални
(с данък нула во веки обложени)
си проточват въздългото тяло
и словесно жигосват ни кожите.

И се питам, тъй както изгаряме
в жарко лято, в казана на ада ли —
ще жадувам ли утре за Рая?
Ти прошепваш в ухото ми:
— Надали...

 

 

 

---

© Станислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??