Клада между кашпите
----
"Нека зад гърба ни да говорят –
целуни ме силно пред очите им!"
Маргарита Петкова
За проклятие или молитва —
често вплитаме длани и пръсти.
Под балкона с кашпите си китни
тихомълком хазайка се кръсти.
И кръжат ми очите из стаята
като птици във клетка без изход.
Вместо праведно да се покаем,
с теб се давим във страсти неистови.
Като в клада — гръбнака ми крехък
приковаваш с гърди към стената.
Колко гвоздейни думи изрекохме?
Който може — то, моля! — да смята...
По следите ни клюки квартални
(с данък нула во веки обложени)
си проточват въздългото тяло
и словесно жигосват ни кожите.
И се питам, тъй както изгаряме
в жарко лято, в казана на ада ли —
ще жадувам ли утре за Рая?
Ти прошепваш в ухото ми:
— Надали...
---
© Станислава All rights reserved.
!!!
