Кладата
Тълпата крещеше: "На кладата!"
Искаха зрелищна смърт точно сега.
Гледаха трофейно жената,
която връзваха за стълба.
"Горете ме! Жива съм толкова,
че мога да изпепеля
гъгнещите мрачни стонове
на прокажените ви тела.
Мога да живея и след кладата
в неговото истинско сърце,
за вас съм вещица, за него съм помадата
за излекувано "Обичам те".
За вас е наказуемо, за мен е щастие
да можеш да покажеш на света,
че няма толкова богата власт,
която, оковавайки, да спре гласа
на същността ми - млада и безкрайна,
на духа ми, беден, но кънтящ,
на усмивката ми - от омая трайна...
Ще остана след огъня горящ!
А вие помислете колко сте близо,
за да може любовта да ви погали.
И сега нека безгрешен
пръв факлата запали."
Тълпата утихна, отдръпна се срамно,
Жената на кладата затвори очи.
"След мене ще има и други безславно
горели за обич..." И пламна в искри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
