Jan 3, 2008, 3:07 PM

Кладата 

  Poetry » Love
702 0 8
Тълпата крещеше: "На кладата!"
Искаха зрелищна смърт точно сега.
Гледаха трофейно жената,
която връзваха за стълба.
"Горете ме! Жива съм толкова,
че мога да изпепеля
гъгнещите мрачни стонове
на прокажените ви тела.
Мога да живея и след кладата
в неговото истинско сърце,
за вас съм вещица, за него съм помадата
за излекувано "Обичам те". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон All rights reserved.

Random works
: ??:??