Лицето ми с усмивката на Мона Лиза
наполовина щастливо, че си щастлива,
а половината от болка изкривило,
че никога сърцето няма да те има!
В очите сълзите потичат,
една от – мъка другата – от радост,
изгарят чувства противоречиви
на кладата на твойта младост!
© Калоян Димитров Всички права запазени