Кладенец - душа
888
0
11
Пред мене... кладенец дълбок
с камъни издялани, масивни.
От вътре... пеещ водоскок
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина
проблясва плахо, светлооко.
Бълбука живата вода,
омайва нежно... из дълбоко.
"Отпий сега, хвани мига,
слей устни с моята прохлада.
Бъди... любимата жена
и вярвай, твоя съм наслада.
Не гледай тъмната страна,
прозри под нея белотата.
С объркана е тя съдба,
а в кладенеца... е душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
