4.08.2015 г., 0:02 ч.  

Кладенец - душа 

  Поезия » Философска
707 0 11

Пред мене... кладенец дълбок
с камъни издялани, масивни.
От вътре... пеещ водоскок
привличащ жадни и безсилни.

Навеждам се... и светлина
проблясва плахо, светлооко.
Бълбука живата вода,
омайва нежно... из дълбоко.

"Отпий сега, хвани мига,
слей устни с моята прохлада.
Бъди... любимата жена
и вярвай, твоя съм наслада.

Не гледай тъмната страна,
прозри под нея белотата.
С объркана е тя съдба,
а в кладенеца... е душата!

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Умела алегория и прекрасна образност!
    Поздрав!
  • Ок, Исмаил, приемам забележката!
    Може би трябва да е - с камъни издялани, масивни!
  • Таня, извинявам се, но има дялани камъни, а не дялани кладенци! Много хубаво сравнение си направила на душата с кладенец!
  • Мммм..., прекрасно..., - достатъчно е да се прочете едно като тези съкровища...!!!!!!!!!!!!!!
    "Отпий сега, хвани мига,
    слей устни с моята прохлада.
    Бъди... любимата жена
    и вярвай, твоя съм наслада."
  • Браво!
  • Да, Таня там са светлинките. Там е и тъмнината ни, само трябва да решим какво търсим. Ти си избрала светлината! Аз също! Прегръдка!
  • Благодаря ви!
    Дано всеки от нас погледне в кладенеца на своята, а защо не и чуждата душа.
    Светлинките са там, само трябва да ги пожелаем да ги видим.
  • Под дълбоките пластове на тъмнината се крие светлина Поздрави и от мен!
  • Наистина душата е като кладенец,много добро сравнение и красиво написано,сякаш кладенеца проговори!Поздрави!
  • Красиво...
  • Харесах красивите сравнения и контрасти.
Предложения
: ??:??