кладенецът на самодивите

Любовта покълва и се ражда във сърцето -

като истина изгрява в божествения взор.

Цветята хващат полъх от небето

и намират чакания двор.

... може би се моля за повече внимание,

както цветето цвета разтваря за лъчите слънчев сноп;

може би изсъхваш, както тръни от смълчание

с бодлите кървави събрани на вързоп.

Любовта загнива и умира във сърцето,

реяна от вятър и разполяна от порой.

Трънаци сеят семена в полето -

плетат бодливия стобор.

... и ако бодлите са на роза дива, която жадно ме убожда

и къса ме на части спящи после във коприва,

готов съм дни и нощи, с очите драни, да дохождам,

но да вярвам само, макар наивно да се кланям,

че срещнал съм в нощта една прекрасна самодива.

Кладенецът на самодивите

дълбок е колкото небето,

а пък любовта на лирите

измерва се в сърцето.