Apr 4, 2013, 9:23 AM

кладенецът на самодивите

  Poetry
677 0 0

Любовта покълва и се ражда във сърцето -

като истина изгрява в божествения взор.

Цветята хващат полъх от небето

и намират чакания двор.

 

... може би се моля за повече внимание,

както цветето цвета разтваря за лъчите слънчев сноп;

може би изсъхваш, както тръни от смълчание

с бодлите кървави събрани на вързоп.

 

Любовта загнива и умира във сърцето,

реяна от вятър и разполяна от порой.

Трънаци сеят семена в полето -

плетат бодливия стобор.

 

... и ако бодлите са на роза дива, която жадно ме убожда

и къса ме на части спящи после във коприва,

готов съм дни и нощи, с очите драни, да дохождам,

но да вярвам само, макар наивно да се кланям,

че срещнал съм в нощта една прекрасна самодива.

 

Кладенецът на самодивите

дълбок е колкото небето,

а пък любовта на лирите

измерва се в сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...