17.12.2013 г., 22:39

Класик

779 0 0

 

Добре, художнико. Рисувай!

Успя! Днес победителят си ти.

Рисувай ме, но както искам - 

без четка, без палитра и бои.

 

С очи почни. Внимателно скицирай

зениците ми, моите черти.

Овал предай на силуета.

Да бъда женствена ме направи.

 

Косите подреди със пръсти.

За блясък със искри ги поръси.

Да стана огнена. Гореща.

Неотразима ти ме наречи.

 

Задръж лицето ми във длани,

с копнежни устни ме изпий.

След този миг рисувай ме със тяло.

От мене белезите - рани трий.

 

Повтаряй. Много ме рисувай.

В сърцето разрови за цветове.

Единствена да бъда. Твой шедьовър.

Картината ти да живее векове.

 

И щом притихна уморена,

ти прероденото ми тяло загъни.

Вземи палитрата, боите

и пред статива застани.

 

Тогава с четка ме рисувай

и запечатай нашия вълшебен миг.

Ти, мой художнико-магьосник!

Ти, мой художнико-класик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...