Добре, художнико. Рисувай!

Успя! Днес победителят си ти.

Рисувай ме, но както искам - 

без четка, без палитра и бои.

С очи почни. Внимателно скицирай

зениците ми, моите черти.

Овал предай на силуета.

Да бъда женствена ме направи.

Косите подреди със пръсти.

За блясък със искри ги поръси.

Да стана огнена. Гореща.

Неотразима ти ме наречи.

Задръж лицето ми във длани,

с копнежни устни ме изпий.

След този миг рисувай ме със тяло.

От мене белезите - рани трий.

Повтаряй. Много ме рисувай.

В сърцето разрови за цветове.

Единствена да бъда. Твой шедьовър.

Картината ти да живее векове.

И щом притихна уморена,

ти прероденото ми тяло загъни.

Вземи палитрата, боите

и пред статива застани.

Тогава с четка ме рисувай

и запечатай нашия вълшебен миг.

Ти, мой художнико-магьосник!

Ти, мой художнико-класик!