***
Твърдостта ти ме смути,
дори се скрих...
Недосегаем бряг,
удавницата недоплува.
Езерото бистро, блато е сега.
Воплите парализираха езика ми...
Непозната сетивност порази и изопна всички нерви в тялото.
Проницателно прикована,
озадачено извърнах очи.
Дръзко изплъзна се самоконтрола.
Клепачите трепнаха...
Силуетът ти отмина,
зад ъгъла попи...
©Екатерина Глухова
11. Декември 2019г.
© Екатерина Глухова Всички права запазени