andromen (Иван)
41 29
12.04.2012 г., 9:32 ч.

Клепало 

  Поезия » Философска
947 0 4 
От мойта малка, килната на юг камбанария,
не виждам твърде от световната поляна...
Крадец на думи е успял олтара да разбие
и с две-три строфи ми отмъкнал скритата поанта.
 
Залостил вратнята на черепа-параклис
и ме обрекъл цял живот римувано да пърхам
между разчитане на зографисаните знаци
и своята съдба, комай напълно сбъркана...
 
Дъската на клепалото отколе падна,
навярно зад прочетените чужди книги,
и глух и ням в абсидата ще си остана
за своите, макар с пирон да се подписах...
 
Клисарят вероятно е умрял или открил е
на златния телец между чатала вимето 
и няма кой да ми помогне тишината да разбия,
и кой да ми забърка във копанята мастилото...
 
Какво ли ще остане от градежа ми със кръста,
стърчащ по мъжки в Нищото на делника?! – 
май само тиклата, която клепе мъдро в пруста
двоичен код, е знак за бъдещите поколения...
 
Но Господ всичкото, което трябва, вижда –
горко на този, дето черква няма във полето!
Ще бъде сам във себе си зазиждан
от непосилна лекота на битието!

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??