Клепало
От мойта малка, килната на юг камбанария, не виждам твърде от световната поляна... Крадец на думи е успял олтара да разбие и с две-три строфи ми отмъкнал скритата поанта. Залостил вратнята на черепа-параклис и ме обрекъл цял живот римувано да пърхам между разчитане на зографисаните знаци и своята съдба, комай напълно сбъркана... Дъската на клепалото отколе падна, навярно зад прочетените чужди книги, и глух и ням в абсидата ще си остана за своите, макар с пирон да се подписах... Клисарят вероятно е умрял или открил е на златния телец между чатала вимето и няма кой да ми помогне тишината да разбия, и кой да ми забърка във копанята мастилото... Какво ли ще остане от градежа ми със кръста, стърчащ по мъжки в Нищото на делника?! – май само тиклата, която клепе мъдро в пруста двоичен код, е знак за бъдещите поколения... Но Господ всичкото, което трябва, вижда – горко на този, дето черква няма във полето! Ще бъде сам във себе си зазиждан от непосилна лекота на битието!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
