Клепоуха орис
Клепоуха орис
Усмивката- защитната ми броня,
премигва кротко в есента.
Аз само с нея плаша коня
на всеки рицар, не познаващ верността.
Опазвам своята градина
от всякакви пернати и двукраки.
Каква добра година!
Страхуват се: от дланите ми- драки.
Очите ми, почернени с катран,
се впиват с поглед благ,
в страха на всеки непознат
дошъл да бръкне в моя свят.
Кратуната ми- гладка, куха…
Нима ги кара да се извървяват?
Каква бе тази тяхна орис клепоуха:
в едно и също да ме уверяват ?
Познавам ги. Показвам им го. Казвам.
Когато глухото у тях ми натежи
с усмивка ги наказвам:
изпращам всекиго пеша дома да си върви.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
клепоух=глух ?
Е, не може всички да са музикален слух.
Пъстроцветен е светът ти, разнофлорен! Пази градината, Светла! -
Ами ако закъса в града от който си и ти няма телефона...Колко съм се взирал това лято по центъра на Котел, ама нейсе.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Славяна, понякога човеците сме смешновати, мисля аз. Благодаря ти!
Зем, ами да беше влязъл в сайта и на лични да ми беше оставил съобщение, а иначе, да знаеш аз все още си пазя твоя телефонен номер, ако не вярваш- ще го напиша в коментарното поле. Благодаря ти!
Краси, мечтая си някой ден да вървя в третата седмица на юни по улиците на който и да е български среднощен град след твоята хармоничка, прибирайки се в хотела с приятели след вълнуваща среща