Клепоуха орис
Клепоуха орис
Усмивката- защитната ми броня,
премигва кротко в есента.
Аз само с нея плаша коня
на всеки рицар, не познаващ верността.
Опазвам своята градина
от всякакви пернати и двукраки.
Каква добра година!
Страхуват се: от дланите ми- драки.
Очите ми, почернени с катран,
се впиват с поглед благ,
в страха на всеки непознат
дошъл да бръкне в моя свят.
Кратуната ми- гладка, куха…
Нима ги кара да се извървяват?
Каква бе тази тяхна орис клепоуха:
в едно и също да ме уверяват ?
Познавам ги. Показвам им го. Казвам.
Когато глухото у тях ми натежи
с усмивка ги наказвам:
изпращам всекиго пеша дома да си върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря ти!
