Клетка без врата

В тишината, те открих и в своя мрак те обвих. Клетка от рози ти подарих, която ти със своите насълзени очи прие и в нея сложи своето измъчено сърце. През нея то бавно нека да кърви, както твоите сълзи които ти с мен сподели. 

За душата си не мисли, тук договорът който ти предлагам ще я спаси. Устни леко прехапи и на всяка една страница се подпиши. Грешните си мисли ми сподели и в реалност ги превърни, желанията ти едно, две или три ще изпълня до зори. 

И след като от съня се събудиш и почустваш се виновна, за тези грехове, нежно лицето ни докосни и тихо думите следни тихо ми сподели, отново в сънят ми беше ти но да виждам на сутринта твоите очи кара сърцето в клетката силно до тупти.