Sep 1, 2021, 12:02 AM

Клетка без врата

  Poetry » Love
394 0 0

 

В тишината, те открих и в своя мрак те обвих. Клетка от рози ти подарих, която ти със своите насълзени очи прие и в нея сложи своето измъчено сърце. През нея то бавно нека да кърви, както твоите сълзи които ти с мен сподели. 

 

За душата си не мисли, тук договорът който ти предлагам ще я спаси. Устни леко прехапи и на всяка една страница се подпиши. Грешните си мисли ми сподели и в реалност ги превърни, желанията ти едно, две или три ще изпълня до зори. 

 

И след като от съня се събудиш и почустваш се виновна, за тези грехове, нежно лицето ни докосни и тихо думите следни тихо ми сподели, отново в сънят ми беше ти но да виждам на сутринта твоите очи кара сърцето в клетката силно до тупти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михайло Михайлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...