Клетка за непокорни криле
КЛЕТКА ЗА НЕПОКОРНИ КРИЛЕ
Садих фиданки и цветя
и не една слана попари
страстта ми, после долетя
ревнив и смръщен Януари.
Иззида ми дворец от лед
и ме заключи зад кристали.
Струеше слънцето – отвред,
но огън кой ли би запалил?
Пък изгревът се случи тих,
ала в нозете ми се свлече –
с куп рими, с недописан стих.
Дали отвън ме чакаш ти,
щом през навъсения глетчер
дъгата виждам – как цъфти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
