КЛЕТКА ЗА НЕПОКОРНИ КРИЛЕ
Садих фиданки и цветя
и не една слана попари
страстта ми, после долетя
ревнив и смръщен Януари.
Иззида ми дворец от лед
и ме заключи зад кристали.
Струеше слънцето – отвред,
но огън кой ли би запалил?
Пък изгревът се случи тих,
ала в нозете ми се свлече –
с куп рими, с недописан стих.
Дали отвън ме чакаш ти,
щом през навъсения глетчер
дъгата виждам – как цъфти?
© Валентина Йотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
