Клетва
Усмивката на нашето дете
ме кара да живея и мечтая,
със нея гледа твоето лице
и тайничко понякога ридая.
Разби съдбата нашите мечти,
не позволи сина си да отгледаш,
но го дари със твоите черти,
за да напомня, че и днес ме гледаш.
Аз клетвата ни няма да предам,
когато сетният ми час настъпи -
ръката си отново ще ти дам
и ще прошепна: "Посрещни ме, скъпи!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
