Усмивката на нашето дете
ме кара да живея и мечтая,
със нея гледа твоето лице
и тайничко понякога ридая.
Разби съдбата нашите мечти,
не позволи сина си да отгледаш,
но го дари със твоите черти,
за да напомня, че и днес ме гледаш.
Аз клетвата ни няма да предам,
когато сетният ми час настъпи -
ръката си отново ще ти дам
и ще прошепна: "Посрещни ме, скъпи!"
© Наташа Басарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
