Усмивката на нашето дете
ме кара да живея и мечтая,
със нея гледа твоето лице
и тайничко понякога ридая.
Разби съдбата нашите мечти,
не позволи сина си да отгледаш,
но го дари със твоите черти,
за да напомня, че и днес ме гледаш.
Аз клетвата ни няма да предам,
когато сетният ми час настъпи -
ръката си отново ще ти дам
и ще прошепна: "Посрещни ме, скъпи!"
© Наташа Басарова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
