В очите ти отново блясва Пролет,
връхлитат чувства в пустата душа,
Светът е там... иди да му отвориш,
мечтите ти, сред чужди ще летят!
Искрици пръска, огненочервени -
и носи порив, Слънце в утринта,
след тъмното на минало забвение
извайва ти с лъчи безброй, палат!
И сякаш от вековен сън пробуден,
люлее с нежност лодките, Нептун,
в лудешки танц се гонят пеперуди,
а вятърът трепти с камбанен звън!
За миг си прах - частица от небето,
аз виждам в облак - образ на Жена,
бял ангел ми посочва пътя с жезъл,
Съдба си ти, аз - някой нов... Икар!
Ти знаеш ли - звездите са високо -
и с бледа светлина не сгряват мен?
До теб сега - и в бури и сред грохот,
аз жив съм и си имам пак... Сърце!
Човек се ражда, радва се, обича -
шепти надежди... Божий гняв зове!
Аз имам теб и клетвено се вричам:
Щом дишам, ще съм твоето Момче!
© Ангел Колев Всички права запазени
Усмихват!
Хубав ден от мен!