Свикнал си да живееш в мечти.
Страннико, прогледни.
Остави си пак децата гладни
и за жена си с нея забрави.
Изпий, пияницо мръсна,
изпий ги и последните пари.
Върви си вкъщи и
жена си боса пак пребий.
Утре тя си знае,
разкаянието в очите ще познае.
Обича те и това е,
макар колко си подъл да знае.
Детето ти в ръцете ù
от страх плаче и вика.
Ти не чуваш, глух си,
проклетнико, глух си.
Пукни, мръсна твар, нещастна.
От болката ги избави!
В пъклото ти иди!
Там ще получиш заслуженото си.
© Апокалиптикс А Всички права запазени