Jun 22, 2011, 4:58 PM

Клетва

  Poetry
955 0 2

Свикнал си да живееш в мечти.
Страннико, прогледни.
Остави си пак децата гладни
и за жена си с нея забрави.

 

Изпий, пияницо мръсна,
изпий ги и последните пари.
Върви си вкъщи и
жена си боса пак пребий.

Утре тя си знае,

разкаянието в очите ще познае.
Обича те и това е,
макар колко си подъл да знае.

Детето ти в ръцете ù
от страх плаче и вика.
Ти не чуваш, глух си,
проклетнико, глух си.

Пукни, мръсна твар, нещастна.
От болката ги избави!
В пъклото ти иди!
Там ще получиш заслуженото си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...