6.05.2023 г., 9:11

Клетвата

462 0 0
Клетвата 
 

Да се кълне - какво заставя човекът?

Увереността голяма, че хубавото вечно да стане може!

Богатее човек, власт има, да ги запечата иска - а клетвата е застраховка.

Тя врати-възможности нови отваря.

 

Какви врати обаче? - новини две има тук.

Вратите на желаното - отварят му големите над него!

Когато клетвата чуят обаче!

А душата му къде отива?

 

При големите тези, вратите, които отварят.

Ха сега де? Печели да, но и губи.

Големите неща с клетва се отварят!

Казваш - не клел съм се - а преминаването летвата отвъд - какво е?

 

Човек честен бил е, катерил се е с труд.

Нетрудно вече щастието идва.

С "клетва" пожелава да го утвърди.

И церемонията клетвена пристига.

 

След клетвата такава в нова група хора той попада.

Сред враговете-приятели нови.

Воля своя няма. Той служи вече на външните блага.

Татусите грозни на душата - творчество и красота нарича!

 

Работник научен скромен бил е.

Да заеме иска нови висоти - криви си душата.

Красив е - още по-красив иска да стане.

Богат е - на богатството нарастването гаранция иска.

 

На хубавото утвърждаването - пътя лесен клетвата е.

Влез в групата - душата дай си, и готово.

Воля лична, чест, свобода щом няма,

Клетва дал е човека.

На слабостите свои клел се е.

 

Е къде отива той тогава?

Първо в ада на противоречията.

После в ад, от който излиза се трудно.

Трудно, но не невъзможно - разклетвяне е нужно!

 

Човече уважаеми - не кълни се!

Скромно, честно и с труд постигай благата свои.

Враговете свои приятели не прави!

Прави ги приятели, без да губиш (обаче) свободата своя!

 

***

 

Клетвата дали е нещо лошо?
Не е лошо, ако не губиш много.
Гледай и виж - харесва ли ти човекът, ти?
Който сега - след клетвата - си!

 

И още нещо дори да се каже може.

Клетвата неизбежна правилна е,

Но когато правилно възрастваш-вървиш.

И себе си в красотата вечна -

Е време дошло да утвърдиш!

 

На боговете прославянето малка клетва са.

И тази клетва лоша не е!

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...