7.11.2012 г., 23:09

Клетвено

718 0 1

Ти си моето раждане.
Ти си моята тиха история,
пренаписана върху времето.
Ти си хармония
на природата със душата ми.
Ти си обятие,
във което зачевам цветя
и порастват децата ми.
Ти си моето утре.
Ти ще крачиш до мен
и когато ме няма,
защото
ти вярваш в безсмъртие,
а аз взех частичка
от твоята вяра.
Ти си духът ми
и част от плътта и съдбата ми,
моя тиха любов
необятна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си хармония
    на природата със душата ми.
    Ти си обятие,
    във което зачевам цветя
    и порастват децата ми.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...