Клиширано
"Здравей!
Добре съм!
Карам я по старoму,
все същата - мечтателка,
идеалистка.
Работя, да,
и пиша, но по-рядко,
...
на старата си работа...
....
не, нямам стихосбирка.
Отслабнала ли? Може би, но малко,
в последно време нямам апетит.
Сама дали съм?! -Не... не съм самотна,
щастлива съм в скромния си бит.
Е хайде, тръгвам... че ще закъснея!"
- поредната изречена лъжа,
а само ако знаеш как копнея
да беше друго,
да не е сега.
Да сме онези двете влюбени хлапета
и да говорим само със очи,
далеч от всички глупави клишета,
които днес изрекох
и боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
