Nov 11, 2011, 9:58 PM

Клиширано

  Poetry » Love
2K 0 18

"Здравей!

Добре съм!

Карам я по старoму,

все същата - мечтателка,

идеалистка.

Работя, да,

 и пиша, но по-рядко,

...

на старата си работа...

....

не, нямам стихосбирка.

Отслабнала ли? Може би, но малко,

в последно време нямам апетит.

Сама дали съм?! -Не... не съм самотна,

 щастлива съм в скромния си бит.

Е хайде, тръгвам... че ще закъснея!"

- поредната изречена лъжа,

а само ако знаеш как копнея

да беше друго,

да не е сега.

Да сме онези двете влюбени хлапета

и да говорим само със очи,

далеч от всички глупави клишета,

които днес изрекох

 и боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Троева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер
  • ХАРЕСАХ! ПОЗДРАВ!
  • Много бодро стихче, Плами...
    Има и такива моменти
  • Еее има и такива клиширани неща, които са лъжичка захар в горчивото кафе на ежедневието
    Ето твоето "Клиширано" беше това за мен... Някои неща, банални или не, понякога трябва да се изричат - много ми хареса
  • Това е много, много добро!Впечатлена съм!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...