11 нояб. 2011 г., 21:58

Клиширано

2K 0 18

"Здравей!

Добре съм!

Карам я по старoму,

все същата - мечтателка,

идеалистка.

Работя, да,

 и пиша, но по-рядко,

...

на старата си работа...

....

не, нямам стихосбирка.

Отслабнала ли? Може би, но малко,

в последно време нямам апетит.

Сама дали съм?! -Не... не съм самотна,

 щастлива съм в скромния си бит.

Е хайде, тръгвам... че ще закъснея!"

- поредната изречена лъжа,

а само ако знаеш как копнея

да беше друго,

да не е сега.

Да сме онези двете влюбени хлапета

и да говорим само със очи,

далеч от всички глупави клишета,

които днес изрекох

 и боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер
  • ХАРЕСАХ! ПОЗДРАВ!
  • Много бодро стихче, Плами...
    Има и такива моменти
  • Еее има и такива клиширани неща, които са лъжичка захар в горчивото кафе на ежедневието
    Ето твоето "Клиширано" беше това за мен... Някои неща, банални или не, понякога трябва да се изричат - много ми хареса
  • Това е много, много добро!Впечатлена съм!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...