16.06.2013 г., 12:38  

Клонка

810 1 0

Изсъхнал, прояден, изгнил,

 

бурята на любовта ми към теб

 

безмилостно пречупи ме

 

и долу в черната кал запрати ме.

 

 

Скоро ще умра, още няколко мига останаха,

 

свободен ще бъда, но дотогава

 

за теб единствено ще мечтая.

 

 

Няма за нищо да те виня,

 

тръгни и щастлива бъди,

 

намери това, що душа ти търси,

 

единствена радост на мен ми остана

 

усмихната да те видя, щастлива.

 

 

Ето сега… всичко утихва, бурята спира,

 

зад черните облаци жаркото слънце изгрява,

 

дава живот и красиви чувства донася,

 

а за мен дългоочакваната свобода предвещава.

 

 

12.06.2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...