Клонка

Изсъхнал, прояден, изгнил,

бурята на любовта ми към теб

безмилостно пречупи ме

и долу в черната кал запрати ме.

Скоро ще умра, още няколко мига останаха,

свободен ще бъда, но дотогава

за теб единствено ще мечтая.

Няма за нищо да те виня,

тръгни и щастлива бъди,

намери това, що душа ти търси,

единствена радост на мен ми остана

усмихната да те видя, щастлива.

Ето сега… всичко утихва, бурята спира,

зад черните облаци жаркото слънце изгрява,

дава живот и красиви чувства донася,

а за мен дългоочакваната свобода предвещава.

12.06.2013 г.