16 июн. 2013 г., 12:38  

Клонка

814 1 0

Изсъхнал, прояден, изгнил,

 

бурята на любовта ми към теб

 

безмилостно пречупи ме

 

и долу в черната кал запрати ме.

 

 

Скоро ще умра, още няколко мига останаха,

 

свободен ще бъда, но дотогава

 

за теб единствено ще мечтая.

 

 

Няма за нищо да те виня,

 

тръгни и щастлива бъди,

 

намери това, що душа ти търси,

 

единствена радост на мен ми остана

 

усмихната да те видя, щастлива.

 

 

Ето сега… всичко утихва, бурята спира,

 

зад черните облаци жаркото слънце изгрява,

 

дава живот и красиви чувства донася,

 

а за мен дългоочакваната свобода предвещава.

 

 

12.06.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...