Адамов (Петър Адамов)
92 216
12.05.2007 г., 12:36 ч.

Клошар 

  Поезия
489 0 7

Колко трябва да се моли
той за къшей добрина,
а го гледат всичките надменно
и отвръщат с ругатня.


Обикаля той града с надежда,
че най-после ще открие радостта,
след това главата тъжно свежда
и пак се сблъсква с бедността.


Всеки път във кофите за смет се рови,
за да изкара поредния си тежък ден
и отново пак с буклуци ще се трови,
но от надежда винаги ще бъде озарен.


И накрая вечер пак ще легне
под неговото одеало - нощното небе
и от вътре нещо ще го стегне,
клошар е да, но с истинско сърце.

© Петър Адамов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??