Клошар
Колко трябва да се моли
той за къшей добрина,
а го гледат всичките надменно
и отвръщат с ругатня.
Обикаля той града с надежда,
че най-после ще открие радостта,
след това главата тъжно свежда
и пак се сблъсква с бедността.
Всеки път във кофите за смет се рови,
за да изкара поредния си тежък ден
и отново пак с буклуци ще се трови,
но от надежда винаги ще бъде озарен.
И накрая вечер пак ще легне
под неговото одеало - нощното небе
и от вътре нещо ще го стегне,
клошар е да, но с истинско сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
