Клошарят
Какво старание на пръстите!
Последна спирка на трамвая
- угарки, стъпкани и мръсни…
Изтупва грешните им страсти,
поглежда някак си разсеяно,
дали не го е зърнал някой.
Разкъсва фино дробовете им,
тютюнеца събира бавно...
Богатство, никому ненужно,
на глътка ароматна утрин.
Кафе изстинало, спаружено,
оставено от някой бързащ...
Тъй малките неща добиват смисъл,
за който често сме незрящи.
Опърпан, луд и повмирисан
е този събирач на щастие!
Не му предлагайте цигара,
хвърлете свойта недопушена.
И как със Бога разговаря
дано се случи да послушате...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
