17.11.2004 г., 17:37

Клошарят, който се усмихваше

1.7K 0 12

Клошарят, на когото отнеха усмивката 

Клошарят,
който приличаше на животно,
когото децата замеряха с камъни,
който спеше до контейнера,
който живееше по-близо до Бога
от всички останали...

Клошарят,
който се усмихваше налудничаво,
а очите му издаваха доброта,
който връзваше количката си
с връв за ръката,
за да не му я откраднат...

Клошарят,
който....

Някакви типове пребили до смърт този човек,
а той беше просто един беден добряк!
Какво правите с Него?!
Защо?!!!

Клошарят,
който спеше в калта,
до контейнера...
Е близо до Бога сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...