Nov 17, 2004, 5:37 PM

Клошарят, който се усмихваше

  Poetry
1.7K 0 12

Клошарят, на когото отнеха усмивката 

Клошарят,
който приличаше на животно,
когото децата замеряха с камъни,
който спеше до контейнера,
който живееше по-близо до Бога
от всички останали...

Клошарят,
който се усмихваше налудничаво,
а очите му издаваха доброта,
който връзваше количката си
с връв за ръката,
за да не му я откраднат...

Клошарят,
който....

Някакви типове пребили до смърт този човек,
а той беше просто един беден добряк!
Какво правите с Него?!
Защо?!!!

Клошарят,
който спеше в калта,
до контейнера...
Е близо до Бога сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....