KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
23.11.2017 г., 1:28 ч.

Клоун 

  Поезия » Философска
714 1 9

На сцената съм весел и лудувам,

на сцената мечтая за усмивки,

в гримьорната съм тъжен и умувам

как да стане тъй, че аз да те целувам.

 

На сцената съм клоун и дивея

в екстаз докарвам публиката мила,

в живота съм невзрачен и линея

по теб любима... що не си до мене.

 

 

© Борислав тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно и вълнуващо .
    Контрастът подчертава силата на копнежа
    по любимата. Поздрав и сърдечни пожелания
    за сбъднатост и споделеност!
  • Благодаря ти за думите Пепи
  • Често, зад маската на клоуна, човек се опитва да скрие за света, вътрешните си преживявания. Добре си го казал, Боби! Поздрави!
  • Благодаря ти за прекрасното пожелание Виолета.
  • Тъжно е приятелче. Но аз знаеш, че винаги ще се надявам някой ден да си имаш една прекрасна любима, какъвто си ти
  • Както винаги ме разбираш Еси.Благодаря ти за коментара.
  • Познато ми е това усещане. Като те погледне човек - весел, щастлив, усмихнат..., но само ти си знаеш какво ти е от вътре и как ти се плаче... Поздрави!
  • voda (Елица Ангелова)-не съм клоун в живота, защото мразя лъжата и лицемерието Елица
  • На сцената може. Важното е в живота да не си клоун...
Предложения
: ??:??