Клоунът
КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището Неси! –
и нощем върху стихналия град дъждът развява дрипави завеси,
и вече няма кой да изкрещи, че е менте и дрипавият въздух,
и ти, забил във пясъка пети, усещаш как животът се изплъзва,
и плажът леденее – адски пуст, по-пуст от Гоби, Тар и Атакама,
и дюните под теб оголват бюст – ужасна силиконова измама,
а ти прекрасно знаеш, че не си дошъл щастливи песни да си свиркаш.
Сам Бог, поете, теб ще те спаси, защото ти си клоунът във цирка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
