Клоунът
КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището Неси! –
и нощем върху стихналия град дъждът развява дрипави завеси,
и вече няма кой да изкрещи, че е менте и дрипавият въздух,
и ти, забил във пясъка пети, усещаш как животът се изплъзва,
и плажът леденее – адски пуст, по-пуст от Гоби, Тар и Атакама,
и дюните под теб оголват бюст – ужасна силиконова измама,
а ти прекрасно знаеш, че не си дошъл щастливи песни да си свиркаш.
Сам Бог, поете, теб ще те спаси, защото ти си клоунът във цирка.
© Валери Станков All rights reserved.
