Ключ към душата
Отключих сърцето си,
отключих душата си.
Но на доброто,
отвърнаха
с предателства,
коварства
и удари в гръб...
Протягаха пръсти
и драскаха с нокти
и оставиха
кървава диря
в душата...!
Затова ще заключа
сърцето си,
ще заключа душата си!
Не ги искам вече
в моя живот -
пропиляха си шанса
отдавна,
да се докоснат
до моя вътрешен свят.
Затова нека останат навън -
така им се пада...
дребни жалки душици
пълзящи в калта...
Останете навън -
там във тъмата...
А в мен слънцето грее -
защото го пазя!
И нека времето
да отмие
тази смъртоносна
отрова... Защото
думите раняват...
Понякога по - остри са
дори от кинжал...
Ще бъда себе си -
лъчезарна и смела
а ключът към душата
го пазя като скъпоценна,
безценна - реликва...
Живейте - пълзете
молете за прошка!
Живейте от интриги
и грачеща зло...!
А светлината -
дано някой ден
да докосне,
уморените
от горест сърца.
Затова казвам стига,
стига толкова много
компромиси...
И пулсира сърцето ми
звездното
и слънцето грее
в душата ми...!
И докосвам с обич
всемира и се моля
с тих благослов!
Този свят да бъде обичан,
да бъде обичан и бял...!
21.05.2019г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
