24.06.2020 г., 18:07

Ключ към любовта

1.4K 2 0

Писна ми да нямам връзки, но съм весел и засмян.
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.

Ще се смея с долините и с реките ще шумя!
Ще вилнея в планините и звездите ще ловя!
Ще танцувам на естрада! Ще жадувам да си тук!
Ти си моя изненада! Аз съм твоят нежен звук!

Ще рисувам път за двама и дланта ти ще държа,
ще рискувам, ще ме няма, ще си идвам през деня.
Ще мълча в тъговни нощи и ще плача, щом боли –
ще звуча – звънлив и мощен! – над вселени от ежби!

Аз не спирам да обичам и очите ми искрят...
Ти си пролетно кокиче, но сезоните летят...
Вечен белег ми остави, мое слънце и луна...
Няма как да те забравя. Ти си ключ към любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...