Писна ми да нямам връзки, но съм весел и засмян.
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.

Ще се смея с долините и с реките ще шумя!
Ще вилнея в планините и звездите ще ловя!
Ще танцувам на естрада! Ще жадувам да си тук!
Ти си моя изненада! Аз съм твоят нежен звук!

Ще рисувам път за двама и дланта ти ще държа,
ще рискувам, ще ме няма, ще си идвам през деня.
Ще мълча в тъговни нощи и ще плача, щом боли –
ще звуча – звънлив и мощен! – над вселени от ежби!

Аз не спирам да обичам и очите ми искрят...
Ти си пролетно кокиче, но сезоните летят...
Вечен белег ми остави, мое слънце и луна...
Няма как да те забравя. Ти си ключ към любовта.