Отлагането на Апокалипсиса или Шибил - душата на Миткалото и разбулването на Царичина 

 

Началото на Края или Опит за навлизане в Теорията на Вероятностите

 

-1-

 

Той не говореше,нито шептеше,

крачеше бавно,красиво,изящтно-

не,не плуваше,просто вървеше-

Фантом,който хората плаши!

С тяло красиво изваяно,

с поглед като от мрамор...

В жените се вглеждаше и ги влудяваше,

чувства събуждаше,кръвта им смразяваше!

Те го гледаха смаяно,

готови да тръгнат при първия знак... 

Беше Той светлина по-страшна от мрак,

бе нещо към нещо прибавено,

лек вятър отронил листец,

страшен,невиждан,нечуван Творец!!!

 

 

Гласът Му никой не чуваше,

но речта Му във всички звучеше,

мисълта Му тихо към хората плуваше,

а страшно кат буря ехтеше!!!

Появяваше се от нищото,

където,когато поискаше,

от нийде не влизаше,

просто го виждаха,

очите във фокус събираше,

мислите в Него се спираха

и притихнали все диреха

онова важното,така провокиращо

във този страхотен Фантом,

внесъл в душите разлом.

 

Луди,млади все смелчаци

сили с Него искаха да мерят,

но как,о вий кажете ми чудаци,

се лови на практика химера?

Химера съществуваща и настояща,

бъдеща,неуловима и трептяща,

от множество родена общи мисли,

прораснала в съзнание кристално чисто,

в себе си обхванала закони,

способни всичко да решават,

и на волята си подчинява,

Материята що се гони

във безкрайния Всемир

и във Времето безспир...

 

Мъжете днес са импотентни

спрямо мъжете от миналите времена!

Строгата и не подкупна иманентност

ще ни вкара в пропастта!

Желанието ни за труд изчезна,

без него и за себе си не сме полезни.

Вървим спокойно със цигара във ръка-

докъде ще стигнем така?

Волята ни никаква я няма,

а мечтаем смело за звездите-

ще останем само със мечтите

и за жалост наша най-голяма

продължаваме надолу да летим,

себе си не можейки да победим...

 

За вихрен във Времето,

раз вихрен в Пространството,

роден от проблемите

там под протоберансите,

скован от космичния студ,

път си пробива със труд

към нашето човешко съзнание

и ни носи най-ново познание

за задкулисните действия

на молекули и атоми,

разголили докрая ядрата си,

причинили безброй произшествия,

чиито резултат сме и ние,

деца на бушуваща вечна стихия...

 

Това е той Призракът-

вечен,неуловим,всемогъщ,

свързал далечното с близкото,

Спасителят в нивата с ръж,

в която се лутаме вечно

и тъй ще бъде безконечно...

По Природните неписани закони

Той вечно ще зове и ще ни гони...

Смъртта спотайва се в покоя,

Смъртта е вечното Възраждане!!!

Умират хората,но други чакат раждане,

така преплитат се мраза и зноя

и в разноцветният контраст

да сменя,дошъл съм някой аз.

 

От люлката ме вечно гони

неубузданата и вечна страст,

тласкаща към вечна не покорност,

хвърляща ме честичко във транс.

Изплуват дяволски видения,

мамейки плътта ми в прегрешения,

на които ми е трудно сам да устоя

и попадам във прегръдките на любовта...

Жесток кошмар и сладък,

трудно е да го отминеш,

съзнаваш го едва подир години,

стенеш "А бяхме млади"!!!

Жалко,че сега не сме,

но кой ли ще ни разбере?

 

Да бъдеш вечно млад и жизнен

на старостта със опита богат,

това е най-не банкрутиращия бизнес

в този тъй объркан и прекрасен свят!!!

Жалко само,че не е възможно,

да си вечно млад във Времето тревожно,

опънато в Пространството като тетива,

способно да се разширява и се свива...

Постоянно свито си остава

в живота ни човешки,толкоз кратък,

о...,а как желаем,да го удължим нататък,

най-основно да му опознаем нрава,

да надникнем във Велики,непознати тайни

на Материята във Пространството безкрайно...

 

Вечен Дон Кихот,

вечно с Времето се бори,

на свежа мисъл скъп отрок

търсещ във Пространството опора

за Душата литнала в небесна вис...

Велик сатир,комик,трагик,артист,

с поглед на орел,със сърце на лъв,

в походи и битки винаги е пръв,

красота Душата му бленува

и в най-обикновенните неща,

що дават пълен облик на света,

той знае,Красотата тука съществува.

Животът е един безкраен,пъстър панаир,

Красота въртяща се безспир...

 

Колко Дон Кихотовци горяха,

колко още ще горят?

Към бъдещето те вървяха

по трънлив и не утъпкан път.

Към научната бездна във Безкрая

твърдо съм уверен и добре го зная,

много взорове са впити със надежда,

глава не трябва нивга да се свежда!

Истината е в безкрайните пространства

изпълнени с Енергия и оптимизъм,

с Любов,с магичен магнетизъм,

който се разлива по кръвта и странства

по всички наши клетки и зове:

"Нагоре и напред към нови светове!!!"

 

Не мислете,че е лесно

на хората с вродената усмивка,

те живота правят интересен,

потискайки това,което ги потиска.

Ако дълбоко се замислим 

за дарбата на вечните артисти,

колко скъпо настроението струва,

с какво заплаща се смехът,да съществува,

ще стигнем до дълбоката житейска правда,

че светът е пълен със тъга,

че от тъгата ражда се смеха,

че тъгата е способна да ни радва,

пречупена,осмислена,преобразена

от Хората с Душа-Вселена.

 

Законът на Джунглата властва

навсякъде във Природата,

в микро и макро Хаоса,

подчинени са нему и хората!

Нямаш време да го отхвърлиш,

дорде се усмихнеш,ще се озъбиш.

През колко превратности и неуспехи,

със смени на маски,декори,доспехи,

се добрахме с големи мъки дотук

и трябва да си признаем без бой,

че днес сме във страшен застой.

Знаме червено със сърп,петолъчка и чук

жестоко отне на много хора живота,

без Смисъл,без Кръст и без Голгота.

 

Аз невинен съм като отроче

и се извинявам пред Дюма,

а вие не мислете,че нарочно,

Тримата приятели събрах.

Понякога животът сътворява

повторенията,да ни поразява

с красота във съдържание и форма

и ни учи как да правиме реформи,

за да няма тюхкане напразно,

грешките допуснати за първи път,

при втори дубъл да се отстранят,

да стъпим здраво на стабилна база

и взора си отправили напред далече,

без грешки да сме в мисълта си вече.

 

Само,че във този втори вариант,

с който искам,да ви запозная,

ще оставим Дон Кихот и Росинант

и ще се отправихме далеч в Безкрая,

със Времето в лудешкия му бях,

към изгрева на тих,далечен бряг,

ще литнем с бързокрила колесница,

да търсиме на Разума дечица,

защото писано е да се знае

и не мисля само аз така,

нейде чака ни протегната ръка,

зовяща с радост да се запознаем.

Щом има Разум в Космоса напъпил

и стадий зрял за него ще настъпи!

 

На кратичко ще ви разкажа,

всичко откъде и как започна,

ще ви запозная с персонажа

и ще се старая винаги да бъда точен.

Аз Шибил съм,философ по душа поет,

висок и строен,темпераментен брюнет,

навик имам вред да се завирам,

обичам,да мечтая,да планирам.

Ще ви кажа честно между впрочем,

случайно с тримата се запознах,

от много бързане,та малко закъснях,

не разбрах конфликта как започна,

смътно спомням си го как завърши,

нещо във главата тресна и ме скърши.

 

На масата отсреща бяха доста,

целта им била,да ме отвлекат,

така им било по износно,

на готово плодовете да берат.

Аз съм як,подвижен,силен,

достатъчно добре се бия.

Изглежда те са го разбрали

и мерките,които са вземали,

ме поставяха при свършен факт,

но в живота има и обрати,

Съдбата помощ ми изпрати.

Намесата на тримата във този акт,

изглежда,че на време точно е дошла,

в едно със болката във моята глава.

 

                                           -2-

 

Всичкото ми стана ясно после,

там във болничната бяла стая,

където се усетих проснат,

след колко време сам не зная.

От Тъмата плуваха към мене,

с космична скорост устремени

две големи сини езера,

а после пак се сипваше мъгла...

Главата ми се пръскаше от болката,

падах пак във черна бездна,

дърпах се,не исках там да влезна,

но силите ми стигаха до толкова,

да съзная,че дълбоко аз бълнувам

и да сещам,че още съществувам.

 

Контурите на стаята

залята в слънчеви лъчи,

улавях във едно с омаята

от синьото на нейните очи.

Нямах сили да говоря,

желание ми липсваше да споря,

гледах,боготворях я и мълчах,

преструвайки се честичко,че спях,

наблюдавах милото й поведение...

Радваше ме скритата пристрастност,

в гърдите някак ставаше ми тясно,

бях щастлив във болничното заведение,

макар и да звучеше малко не човечно,

искаше ми се да боледува вечно.

 

Бе най-хубавото време,

което изживях без гласен,

само със сърдечните проблеми

и с погледа й син и ясен.

През очите ми се вливаше,

изцяло мозъка заливаше,

от там се спущаше до всяка клетка

и в лабиринта му от сложна плетка,

улавях всяка своя фибра да вибрира

в унисон и пълна солидарност,

изпълнена с любов и благодарност,

усещах как сила чувството набира

и напъва,да избий навън

в този щастлив за мене сън.

 

Щом усетех на челото

нежната и мъничка ръка,

превръщаше се в Рай леглото,

във което бях скован.

Бързо времето летеше,

главата вече не шумеше,

езикът малко отъня,

мълвяха устните слова

и често името й аз

произнасях нежно,

в сърцето пърхаше надежда,

че ще стигне моят глас

до нейната душа,

че ще ни докосне любовта...

 

Чувството не ме излъга,

в очите й любов четях,

усещах,как не и се тръгва,

оставяйки ме в самота.

Все забравяше по нещо

и стъпките й ситни и горещи,

я връщаха отново тука,

да прогони мигове от мойта скука.

На двама ни харесваше играта,

извинение тя просеше изкусно,

хапеше червилото по своите устни,

разливайки се нежно от устата,

лицето й покриваше цветът червен

и топлината й донасяше до мен.

 

Винаги така ли във живота става,

да ви река уверено не мога аз,

но усещам,чак сега съзнавам,

колко е красив света.

В баграта му цветна от десени и нюанси,

в неговия пъстър разноцветен дансинг,

всеки пробва свойта ПА във такт,

дирейки чрез чувството контакт.

Природата във нас е събрала

топлина,живот и мисъл,

чрез нас открива своя смисъл

и под вечното й покривало,

под което ний се търсим и се губим,

ТЯ заедно със нас се люби.

 

Пооправи се главата,

поукрепна и гласа,

тегнеше ми малко самотата,

но спохождаше в нея мисълта.

Мислех си за моята теория

и за мястото й в нашата история,

изпълнена със толкоз много грешки,

в развитието на рода човешки.

Бифуркационни положения,

кръстовища,разклони

и нещо все ни гони

в нашите човешки заблуждения,

натрупани безброй през вековете

към бъдеще бленувано и светло.

 

О...хора,кой ви даде право,

движението вечно да отхвърлите,

в Природата така не става-

здраво там завързани са вървите

и в тяхната жестока примка

покоят непознат е никак...

Материята вечно е в движение,

някъде забавено,другаде във ускорение...

За Стихията могъща

много трябва ний да знаем,

нравите да й познаем,

за да може ТЯ да ни отвръща

с усмивка,с щедрост,с благодат,

да не погубва нашия човешки свят.

 

Ден преди да ме изпишат,

бях приятно изненадан,

тримата приятели ме посетиха

и донесоха ми много радост.

Запознахме се радушно

и ми бе приятно да ги слушам.

Основно те ме посветиха,

защо и как тогаз се появиха.

Теорията ми вълнувала отдавна

неспокойните им духове,

прогресът Земен им изглеждал бавен...

При мен щастливо ги довежда

"Случайност",пълна със надежда

Мечтаели за нови светове...

 

Значи там съвсем "случайно"

се оказахте тогава?-

-Хранехме надежда трайна,

неща Велики от тебе да узнаем.

Твойте мисли са като магнит,

личи характер в тях открит,

разкриват те безкрайните пространства

и призовават смелите да странстват...

До мозъка на костите съм астроном,

Хино е физик,

Бонд математик,

но и тримата ни блъска вълнолом

и набива в нашата кръв гореща,

мигове съдбовни идващи насреща...

 

"Случайно" там се появихме.

По обяд пристигнахме във твоя град,

багажа си в хотела настанихме,

запътихме се долу,мъничко на хлад.

Влизаме и що да видим...?

Срещу всичките един се бие...

Време нямахме да мислим,

на страхливците нечисти

основно смачкахме фасона.

Жалко,малко закъсняхме,

по-късно тримата разбрахме,

че потърпевша била твоята персона,

но гледам имаш вид доволен,

не ми изглеждаш никак болен!-

 

-Усмихвам се щастливо

и говоря им унесен,

бъдещето ни да е щастливо,

животът ни да бъде песен,

трябва да се борим здраво

за своето човешко право!

На вашата света троица

и трябва мъничка искрица,

във вас пожара да разпали,

във всичките посоки да засвети,

да огрее цялата планета,

да събуди духове и мозъци заспали!!!

Препятствия не могат да ни спрат,

Време и Пространство ни зоват...-

 

-За всичко с тебе сме съгласни,

но тези чудни анти светове...,

малко ни изглеждат като басни

и макар Пространството да ни зове

и да ни изгаря страшен плам,

да литнеме далече Там,

да повярваме е трудно

и изглежда доста чудно,

Веществото как ли ще се съхрани

в дълготрайните си форми,

по от теб описа коте норми?-

-Материята вечно все лети,

бележи пътя си чрез Светлината,

що с лъчите си пронизва Мрака...

 

Анти светлина,това е черен Мрак,

изпълнил до предел Безкрая,

из който имам аз голям мерак,

 на воля да се помотая...

Понятия изключващи се взаимно,

Пространството делят и го обхващат взаимно,

до самият му безкрай ги има,

не побиращ се дори във мойта рима.

Разумът човешки се огъва и вибрира,

в стремежа правилно да се насочи,

но няма кой да му посочи,

къде за него истината се намира

и Той се лута вечно,без да знае,

кой е пътят дето сам ще се познае.

 

Шега си правя с Анти световете,

защото ми е тесен този Свят,

вий приятели сте,ще ме разберете,

движението вечно има и обрат.

Градежът здрав същевременно е хрупкав,

защото винаги след него идва и Разруха...!

Погледите жадни впили във Виста Небесна,

повтаряме с Надежда"Во истина Христос воскресе"!

Легенда стара,пълна с упование,

която никак ни не е по мяра,

дедите ни крепяща някога със Вяра,

днес отхвърлена от нашето съзнание,

заменена от научни съмнителни илюзии,

които свикнахме тъй бързо да нахлузваме.

 

Все още вярваме във догми стари,

отдавна отживели своето време,

те отдавна живи ни изгарят

и да съм проклет,о дявол да го вземе,

ако нейде в думите си бъркам.

Виждам днес светът объркан,

като удавник сламка търси,

а от заблудите не ще да се отърси.

Как откритието да лансирам,

в този свят от бюрокрация,

говорещ все за демокрация,

в който място не намирам

за верни две хубави слова,

пълни с Истина и Светлина.

 

Моят оптимизъм е зловещ,

защото скаран съм с лъжата,

кръвта ми гейзер е горещ,

но имам хладно място във главата.

Компромисът е невъзможен

на върха на Времето тревожно,

но щом сме още читави и живи,

значи има нещо в нас красиво

 и на преден план излиза факт,

за цивилизацията що ни наблюдава,

Земята ресурс голям не представлява,

щом до днес враждебен акт

не е записан в нашата проза,

далече сме от масова психоза.

 

Неидентифицирани,летящи обекти

ни отдавна инкогнито обикалят,

но защо ли в техните проекти

не влиза мисията да се запознаят

с аборигените на нашата планета,

заети с бяг във вечната щафета

на живота галопиращо неясен,

във светът ни станал толкоз тясен?

Прекрасното е отредено за малцина,

след борба в жестока схватка,

за миг блаженство кратък,

до който всички не достигат.

Еволюцията бива винаги такава,

на слабаците не може да прощава.

 

Слабаците във случая сме ние,

присъдата ни е прочетена отдавна,

на Земята длъжни сме да гнием

и навеки тука да останем,

че иначе със нашата кръв и буйни нрави,

маса поразии във Безкрая ще направим.

Логиката е безкомпромисна и твърда:

"Кръвта гореща от Земята да не мърда!!!"

Законът на джунглата действа

навсякъде,във всичко,във Безкрая,

не твърдя,че само аз го зная,

но твърдо ви говоря днеска,

борба на кръв гореща с мозък хладен,

на нашето поколение по жребия се падна.

 

Приятели сте вий чудесни,

компанията ни се разширява,

но не на маса,в танци и със песни,

а в нужда се приятелят познава.

Юнашки вий се бихте смело,

приятелството си доказахте на дело.

Чул съм,че мехлем целебен

не се постига със молебен.

Моят дядо Бог да го прости,

ми е казвал стара истина една:

"Няма нийде болка без вина!"

Мозъкът за болката ми просветли,

та от тогава знам си аз,

на всяка болка цярът е у нас.

 

Не зная от къде и как,

но при мен понякога се получава,

да ме завладей голям мерак,

да хукна ей така тъдява,

всред Космоса открит,безкраен,

тъмен,непознат, незнаен

със другари истински и верни,

към безкрайните му тайни черни,

всред мрак в космични драми

преодолявайки безчет препятствия,

смело ний да странстваме

и винаги докосвайки другарско рамо,

да щурмувам смело Мрака вечен,

на който чувствам се обречен.

 

Космосът влече ме много силно,

но безкрай обичам родната Земя,

от всичко тя ми е по-мила

и първо искам ней да посветя,

всички сили в мене сбрани.

Страшно иска ми се да обхвана

чрез силата на мойта мисъл,

тъй важният огромен смисъл

на онова,което ще ни изведе

от хаоса на световна криза,

от където трудно се възлиза

към мечтани и високи върхове,

зъбери изправили далече

в Космоса безкраен вечен.-

 

-Шибиле,в кризата,в която сме изпаднали сега,

наистина ли виждаш нейде път,

по който тръгвайки към светлина,

препятствия не могат да ни спрат-

-Да,хайде да помислим точно,

от кога се кризата започна,

при нас защо ли спусна се нощта,

Какво ний знаем на Материята за мощта?

Има много варианти на закони,

за които ний не знаем нищо,

с титли кичиме се пищно,

затова ще продължава да ни гони

Тя,от която сме създадени и ние,

не познали нейната стихия.

 

Из Космоса мечтаем да летим,

да покоряваме звездите,

но за сега се сал тешим

с красотата на мечтите.

За да литнеме далече Там,

не е нужен само плам,

да впримчим трябва ни на нас

Енергия огромна в нашата власт.

От къде да вземем,

засега не знаем...

и все така си траем...

Още е потребно,

да се отговори как...?Защото

обгърнато е в тайни Веществото.

 

Веществото!!!В колко причудливи форми

вредом съществува То,

в потенциалът му от норми

противостои му Анти вещество.

По иманентната си същност

са почти едно и също.

Изпадат в ситуации на стрес,

всяко брани свойта чест,

едно във друго се преливат,

преследвайки едничка цел,

да се гонят без предел...

Разградени във едно се сливат.

Гравитация на свят или на анти свят

засмуква ги във тяхната борба.

 

Разградени до основи,

във Енергия превърнати изцяло,

пресъздават се отново,

със заложено във тях начало

от света,във който са приети,

поемат път със новата щафета.

Недостъпни ще останат тези чудни анти светове

и колкото и силно там да ни зове

мамещото им безмълвие,

никога не ще узнаеме къде са,

за да вдигнеме желязната завеса,

да влезем в тях и да се върнем.

Човешки ненаситен Разум 

Дали не блъскаш се напразно...?!

 

Не...! На празни обороти

захвърлен във огромната Космична Бездна,

Разумът не трябва да работи!!!

Да съществува,никога да не изчезне,

след толкоз непосилен труд,

горен на клади,сковаван в преспи студ,

Той има право да живее,

да открива смисъла къде е!?

В скромното си и Велико съществуване

на творец,учител и дете,

Той е длъжен да даде,

рецептата за вярно пророкуване,

как Живота да не губи смисъл, 

как да оцелее нашата мисъл.

 

А Там далеч из Анти световете

се борят хора като нас

за бъдещето свое светло,за своя звезден час.

С плът от Анти вещество

съюзени в своето общество,

към Космоса отправили си взора,

търсещи за Разума опора.

Приличаме си ний със тях

по черта едничка сал,

Разум ни е обладал,

всички сме създадени от прах,

след време пак на прах ще станем,

а Разумът след нас навеки ще остане...

 

                                     -3-

 

Болното ни Време днеска се отръсква

от своите жестоки злодеяния,

отново Призрак броди из съвременна Европа

и иска ми се някак да повярвам,

че този път посоката е вярна,

че във таз изтъркана леярна

нещо ново ще се из калъпи,

че от старите матрици тъпи,

спомен само ще остане,

като отживелица жестока

давала на Времето посока,

що успели сме да хванем

за глътката,навикнала на кръв,

ний на капиталите невинната им стръв!

 

Всеки носи свойте грехове...,

искам в допълнение да кажа,

че грехът се трупа и расте

в едно със грешките на антуража.

Мойта мисия Вселенска е и важна,

внедрена от самото мое раждане,

отдавна съм на ти с Природните закони,

магията им чудна все ме гони

и заставя ме да слизам до нива,

където Истините малки се спотайват,

а Те така превличат,учат и омайват...,

помагат вечно да градя

една голяма Истина,самата Правда,

свързана жестоко с нашето оцеляване.

 

Светът отдавна е във криза

в областта на научната мисъл,

през едното влиза,а през другото излиза,

така светът ни е орисан!

Днес настанало е Време,

Съдбата си в ръце да вземем!

Ясно виждам и добре го схващам,

трябва да надскочим гения на Айнщайн

и да изградим една голяма обща Истина,

способна твърдо да ни поведе

и да ни посочи вярно,накъде

да тръгнем и да си поискаме

от Природата това,което трябва,

за да стигат топлото и хляба.

 

Времето е страшно накъсено,

Пространството около нас се пука,

очертават се безброй проблеми,

що от памтивека са си тука

и чакат Времето си те,

от Разума внедрен в човешките ръце.

Заблуди вечни,съчетани с Истини,

укротени чакат ни във пристана,

готови да поемат новата щафета

и през бури,смерчове,мъгли и урагани,

през морета,океани,джунгли и балкани,

да покажат вредом из Всемира,

че Земята Разум истински е приютила.

 

Времето разделно приближава...

Трябва да се справиме със чест,

за да не потънем във забрава,

утре пак да има днес.

Във това за нас се състои бедата,

че сме залепени яко за Земята.

В Космоса огромен за всички място има,

но в Космоса огромен ние скитаме със рима...

Ако в очакване стоим,кръгът ще се затвори...

От Нищо,Нещо никога не става,

въпрос такъв сега ще ви поставя

и не вярвам,някой да ми отговори:

"Защо от нас Енергията бяга

и ний сме вечно между двата бряга?"

 

Колко пъти мъчих,да лансирам

мислите на моето съзнание,

що свободно в Космоса вибрират,

но вредом срещах отрицание!

Все по-трудно става да се браним

 от злоба и човешка завист,

а как ограничени са благата,

що алчно черпим от Земята

и Времето жестоко приближава,

когато въглища и нефт и газ ще свършат,

за уют мечтите ще се скършат,

ще настъпи безпощадната разправа!!!

Зли кредитори Природни Сили с Грохот

ще започнат смъртоносния си поход...!!!

 

А колко логичен и прост

е изходът от това положение,

но този тъй важен лост

е скрит зад безброй усложнения.

Да тръгнем обратно,закон по закон,

от Айнщайн,през Кеплер,ще стигнем Нютон,

обединени в единна,обща теория,

стожери на най-нова история,

от Енергия пращяща и Сила,

люлка на едно ново Човечество,

способно да познай Вечността,

която в самите нас е стаила,

свойте параметри и протуберанси,

заложени от Разума ни като аванси.

 

Искаме други да ни отворят очите,

за това,което е вътре във нас,

отдавна мечтаем да летим към звездите,

а чакаме кротко звездния час.

Човечество заблудено,осъзнай се!!!

Ръка на сърцето сложи и признай си...

Избутай от пътя разприте вечни,

взор отправи в простори далечни,

напрегни своите мишци и мозък,

повярвай в Светлите Същества

и ще усетиш как се променя света...

Те искат да ти помогнат,

да повярваш в себе си ти

и възкръснал Човекът да полети...

 

Екологията ще ни смаже!!!

Катастрофата е неизбежна!

Време ний пилеем важно,

вечната лети към нас Безбрежност...

Мигът ще бъде страшен,кратък

и понятието по-нататък- 

да съществува ще престане,

от Човека нищо няма да остане!!!

Природата не иска вече да прощава,

наопаки обърната от нас,

последният ни сочи час!

Та какво ли друго й остава,

освен стабилно да ни друсне

и Завесата да спусне...-

 

-Шибиле,имай милост,

не бъди така жесток,

да се случи туй не бива,

на кого ще служи за урок?!

Лъха Смърт от твоите слова,

за всички нас за неродените деца.

Дойдохме от далеч при тебе

за рецепта на мехлем целебен,

напразно път не блъскали сме ний,

Съдбата ненапразно ни е съюзила,

Провидението вечно даваше ни сила,

навреме тебе да спасим.

Участта на нашата хубава Земя,

не трябва да е дъното на Пропастта.

 

Изглежда някои хора искат,

да те отвлекат с злосторна цел,

да могат после да потискат

човечеството цяло без предел.

Това е сметка без кръчмар,

маниерът им е много,много стар,

стар,познат, изтъркан,трик,

заслужил с право якия ритник,

който им отправихме със тройна сила

и отново сме готови пак,

по даден ни от тебе знак,

докрай за свята кауза да се бием...

Станахме другари бойни вече,

нека се опита някой да ни пречи!!!

 

Ти говориш със загадки

 на Материята за мощта,

но ний усещаме те братко,

че далеч отхвърлил си ноща,

държаща толкоз много века

тя в жесток ярем Човека,

но трудно във съзнанието се побира

и доста хора нищо не разбират.

Красота усещаме и сила,

очертава се порядък в хаоса,

затова готови сме за твойта кауза,

която във прегръдка ни е приютила,

на всичко,що Съдбата ни отсъди,

до последен дъх със тебе ний да бъдем!-

 

-Несетно уподобявана

на вечен,на фотонен двигател,

като философски камък представяна

от учен и чудотворец-гадател,

между нас вечно Тя шества,

в скута й скрит е прогреса.

Заредила супер възбудени мозъци,

отразена в поезията и прозата,

толкова далечна и така близка до нас,

Енергиьо Вечна,желана,неуловима,

о..., колко си ни необходима,

а бягаш като вечен мираж...

За миг само снага открояваш,

за Човека вечна тайна си оставаш!?

 

Твоите откровения са демонични!!!

Простора изпълваш със вопли и страх,

Разруха и Хаос дисхармонични

мигом създаваш о дете на звездния прах.

Въплътена в молекулите на въглеводородите,

за Теб в залива се бият днеска народите...

Ескадрила след ескадрила

захвърляш срещу Садам Хюсеина...

А когато се свършиш в тази си форма,

във вид на въглища,газ и петрол,

когато ще трябваш по-вече от сол,

кой ще направи оная реформа,

способна твърдо да ни изведе

към мечтани,звездни светове?

 

На седемдесет и трета лятото помниш ли го?

Тогава те открих под Земята!

Не вярвах,но резултатът потвърди откритието,

а после се любихме с Теб под водата...

Толкова лесно ми се отдаде,

а с векове била си вечно във свади.

Защо кажи ми Ентропиьо мила,

до мен от всички Ти си се крила?-

-Лъжец!!! Нима и от теб не се крих,

но твоите очи ме видяха момко напет,

защото виждаха много далече напред!!!-

Влюбен съм лудо във Тебе Ентропиьо,

но нашата любов за света е утопия.

 

Ентропия наблъскана в сингулярност,

Масата скрила във Нищото,

Скоростта превърнала в Колосалност,

Тайна до днес не разнищена.

Не даваш достъп до себе си

на нарцистисти себеобсебени.

Енергиьо свята,пречистена,

пълна с Надежди и Пристани,

подчинена на Свръх Интелект и Еволюция,

приютила безброй измерения,

Фата Моргана за глупави намерения,

Ти си Вечната Революция,

недостъпна за всички стандарти,

отворена за безброй варианти.

 

Интелектът тук не е капитал,

а аз познавам Твойта Стихия,

с която толкоз години съм вече живял

и не ще те дам без нищо на тия,

които не познават Твойта Душа,

колко е буйна,страстна,но и добра.

Петролът ще свърши Ураганите не! 

Движението нивга не може да спре!!!

Тогава ще ви попитам спокойно аз хора,

защо сте нервни толкова много сега?

До капка изчерпихте богатите Земни недра!!!

Късно е сега да ви давам опора!!!

Това,което от седемдесет и трета насам,

знаех,желаех,днеска е късно,да ви го дам!!!

 

               02.06.1989г.гр.Свищов

               18.01.1991г.гр.Разград