Арс (Аспарух Любенов)
53 23
15.04.2023 г., 13:05 ч.

Книга на живота 

  Поезия
449 2 4


Записах името си на стъклото,
и после го изтрих с ръка,
за някои е безсмислено защото,
са нямали небесни имена.

Записах това, което нявга беше,
което не е утре, но е днес.
Поведен от неземната си срета,
отнех на злото личния прогрес.

Кълвачът си кове съдбата,
сеячът сее, с оранта роден,
гризачът гризе сметната палата,
метачът спи по чужди домове.

И голотата ме примамва свежо,
и ми открива честността,
а в полудивата дъбрава,
деца записват своите имена.
 

 

/Откровение 2:17 "Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/

© Аспарух Любенов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!
  • Ivita_Mirianova
    – Истина е!
  • „Познавам делата ти, твоя труд и търпението ти. Зная, че не можеш да понасяш лошите хора и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли, а не са, и си разбрал, че са лъжци.”
    Поздрав, Арс!
  • Василка Апостолова
    – Да бъде!
Предложения
: ??:??