Книга на живота
Записах името си на стъклото,
и после го изтрих с ръка,
за някои е безсмислено защото,
са нямали небесни имена.
Записах това, което нявга беше,
което не е утре, но е днес.
Поведен от неземната си срета,
отнех на злото личния прогрес.
Кълвачът си кове съдбата,
сеячът сее, с оранта роден,
гризачът гризе сметната палата,
метачът спи по чужди домове.
И голотата ме примамва свежо,
и ми открива честността,
а в полудивата дъбрава,
деца записват своите имена.
/Откровение 2:17 "Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/
© Аспарух Любенов All rights reserved.
