10.06.2007 г., 17:56

Книга за джунглата

656 0 2
Аборигенската овца
реши за малко
да си седне на...

И както зяпаше безкрая,
усети се, че тя е тая,
чиято вълна здраво е зашита,
а "бронебойните" патрони
я плашат, но и малко ритат!

Какво пък, трябва
първа да е магарица,
а на гърба и
сова птица.

28.08.2006год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Типична провинциална овца! С дълго кичило!
    От най-, ама най-селското място!
    Добре, че не е и от северозападната част на страната...
  • Интересен стих,Мери!Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...