10.06.2007 г., 17:56

Книга за джунглата

652 0 2
Аборигенската овца
реши за малко
да си седне на...

И както зяпаше безкрая,
усети се, че тя е тая,
чиято вълна здраво е зашита,
а "бронебойните" патрони
я плашат, но и малко ритат!

Какво пък, трябва
първа да е магарица,
а на гърба и
сова птица.

28.08.2006год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Типична провинциална овца! С дълго кичило!
    От най-, ама най-селското място!
    Добре, че не е и от северозападната част на страната...
  • Интересен стих,Мери!Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...