Jun 10, 2007, 5:56 PM

Книга за джунглата

  Poetry
655 0 2
Аборигенската овца
реши за малко
да си седне на...

И както зяпаше безкрая,
усети се, че тя е тая,
чиято вълна здраво е зашита,
а "бронебойните" патрони
я плашат, но и малко ритат!

Какво пък, трябва
първа да е магарица,
а на гърба и
сова птица.

28.08.2006год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Типична провинциална овца! С дълго кичило!
    От най-, ама най-селското място!
    Добре, че не е и от северозападната част на страната...
  • Интересен стих,Мери!Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...