Jun 10, 2007, 5:56 PM

Книга за джунглата

  Poetry
661 0 2
Аборигенската овца
реши за малко
да си седне на...

И както зяпаше безкрая,
усети се, че тя е тая,
чиято вълна здраво е зашита,
а "бронебойните" патрони
я плашат, но и малко ритат!

Какво пък, трябва
първа да е магарица,
а на гърба и
сова птица.

28.08.2006год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Типична провинциална овца! С дълго кичило!
    От най-, ама най-селското място!
    Добре, че не е и от северозападната част на страната...
  • Интересен стих,Мери!Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...