Книгата с белите птици
Тъгува забравена – свила корици,
потънала в мисли по славен живот;
най-любимата книга – с белите птици,
писана с огън и кръв от изстрадал Народ.
Из нейните страници стъпки отекват
на мъченици, герои и страшни мъже,
сякаш и днеска листата потрепват,
от редове за предателства, подлост и гнет.
И нейде отвътре, някой шепне молитва
за изсечен до корен, безстрашен Батак;
и ято бели души – като птици политва,
към безсмъртие свято, към небесния бряг.
Дали е задрямала, свила корици?
Не, в мрака дочувам тихи слова:
„Грее в щастливите детски зеници
моето слънчево име – СВОБОДА!”
Прегръщам тази забравена книга,
а тя се разтваря, без да вини.
И само ред, със сърцето прочетен, ми стига,
за да видя, как бялото ято отново лети…
И днес, щом вятърът пак занарежда
горди слова за подвиг и чест,
Свободата, нагиздена в бели одежди,
чрез любимите страници праща ми вест...
Кирето, 02.02.2017 г., Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
