8.04.2009 г., 8:47

Книжно сърце

642 0 0

Сърце от хартия ти оставих

в онзи прекрасен ден,

под вратата ти нежно го поставих,

за да ти напомня за мен.

 

Сърцето с целувки аз наситих

и с въздишки го напоих,

то частица е от мене,

с любов голяма го лепих.

 

Когато усетиш липсата ми,

нежно в ръцете си го постави,

в него ще видиш мен,

усмивката и блясъка в очите ми.

 

21.05.2007 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...