Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.

КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*

(Сонетен венец)

1.

Ти още заслужаваш, драг квартал!

И сплитам трети път венец сонетен,

не ще е от онези с магистрал,   

но въпреки това ще грее цветен.

При спомена за тебе тръпна цял,

през детството ми колко бе приветен!

От блокове почти си онемял

и правиш мене истински несретен…

Затуй обичам детския си дял.

На зимите си мисля за денете**.

Към къщи се запътвах прегладнял, 

вечерята ме чакаше в стайчето.

Изкъпвах се. Заспивах – без печал!

На шкафчето – от Велинград мечето.

2.

На шкафчето – от Велинград мечето,

което бях за празник пожелал.    

Не му е нужно много на детето –

като мече другар добър и бял***,

да си държи за него той сърцето

в ръце, да е спасителният сал.

Не може инак с поглед да е светъл.

Уви, децата често раснат в кал…

Събуждах се и думи към Небето

отправях на прозора овехтял.

Как сладки само бяха ми омлетът,

принцесите с яйце и кашкавал…

Отивах на шейната да се метна

и слагах ръкавици, шапка, шал.

3.

И слагах ръкавици, шапка, шал,

навлякъл грейка. Хукваха нозете,

вървях над „Бар Шишарка“****. Полудял,

се спусках покрай хора и дървета.

Късмет е, че не съм осакатял,

че пиша туй. Авери сме с късмета.

След университета – ветровал… 

Създал и преводача, и поета.

Не, няма как да претърпя провал –

бе чудна две и двадесет и трета!

Оттук насетне виждам се успял,  

но друг остава си приоритетът –

да срещна по пътеката си зрял

човек, с когото „Княжево“ да сетя.

БЕЛЕЖКИ

* Княжево, квартал на София

** Диал. дните

*** Вж. П. Дубарова, „Доброта“

**** Княжевско заведение, известно по този начин