Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал!
И сплитам трети път венец сонетен,
не ще е от онези с магистрал,
но въпреки това ще грее цветен.
При спомена за тебе тръпна цял,
през детството ми колко бе приветен!
От блокове почти си онемял
и правиш мене истински несретен…
Затуй обичам детския си дял.
На зимите си мисля за денете**.
Към къщи се запътвах прегладнял,
вечерята ме чакаше в стайчето.
Изкъпвах се. Заспивах – без печал!
На шкафчето – от Велинград мечето.
2.
На шкафчето – от Велинград мечето,
което бях за празник пожелал.
Не му е нужно много на детето –
като мече другар добър и бял***,
да си държи за него той сърцето
в ръце, да е спасителният сал.
Не може инак с поглед да е светъл.
Уви, децата често раснат в кал…
Събуждах се и думи към Небето
отправях на прозора овехтял.
Как сладки само бяха ми омлетът,
принцесите с яйце и кашкавал…
Отивах на шейната да се метна
и слагах ръкавици, шапка, шал.
3.
И слагах ръкавици, шапка, шал,
навлякъл грейка. Хукваха нозете,
вървях над „Бар Шишарка“****. Полудял,
се спусках покрай хора и дървета.
Късмет е, че не съм осакатял,
че пиша туй. Авери сме с късмета.
След университета – ветровал…
Създал и преводача, и поета.
Не, няма как да претърпя провал –
бе чудна две и двадесет и трета!
Оттук насетне виждам се успял,
но друг остава си приоритетът –
да срещна по пътеката си зрял
човек, с когото „Княжево“ да сетя.
БЕЛЕЖКИ
* Княжево, квартал на София
** Диал. дните
*** Вж. П. Дубарова, „Доброта“
**** Княжевско заведение, известно по този начин
© Димитър Бурназов All rights reserved.